Темата за фотоволтаичните централи все по-често присъства в публичното пространство, особено в контекста на устойчивото развитие и енергийната независимост. Наред с нарастващия интерес, обаче, се разпространяват и редица непълни или погрешни представи, които създават нереалистични очаквания и водят до неправилни решения – както на етап инвестиционно намерение, така и в процеса на проектиране, изграждане и експлоатация.
Инж. Никола Василев, оперативен директор на Smart Solar, част от Смарт Енерджи Груп, коментира пет от най-често срещаните заблуди и защо е важно да се подхожда информирано и с доза реализъм, когато говорим за фотоволтаични системи.
Заблуда 1: „Фотоволтаичната централа носи бърза и лесна печалба.“
В действителност, възвръщаемостта от инвестицията във фотоволтаици се реализира в дългосрочен план, а обещанията за бързи печалби често са плод на погрешни очаквания или подвеждаща реклама. Ако бързата печалба е основният мотив за изграждане на фотоволтаична централа, е твърде вероятно инвеститорът да остане разочарован.
Разбира се, има моменти, в които подобни очаквания биха били оправдани – например, когато инвестицията е направена в началото на „вълната“, при изключително високи цени на тока, или след внезапен спад в цените на соларните панели. Но това са краткосрочни възможности и за да могат да се използват е необходимо преднамерено и предвидливо или краен случай „на късмет“ да се разполага с готов проект и наличен капитал. Естествено, подобни случаи са по-скоро изключения.
Затова правилният подход е да се мисли дългосрочно, в перспектива и стратегически. Средният срок на експлоатация на една фотоволтаична централа е около 20 години, и именно затова е важно да се вземе предвид цялостният приход за този период, а не фокусът да бъде върху временни колебания или краткотрайни явления на пазара.
Това е и причината, поради която много хора, търсещи незабавни резултати, са разочаровани в дни, когато цената на електроенергията падне до нулата или дори стане отрицателна. Затова, не забравяйте – крайната цел на инвестицията е именно постигането на икономическа ефективност в рамките на целия експлоатационен период.
Заблуда 2: „Фотоволтаичните системи не се нуждаят от поддръжка или специализирана квалификация.“
Като принцип, поддръжката на всяка фотоволтаична централа е задължителна и включва както периодични проверки на оборудването, така и систематичен анализ на ефективността, извършван от квалифицирани специалисти. Това важи в най-голяма степен за индустриални системи или по-мащабни наземни централи, надхвърлящи популярния диапазон от 30 kW, но е валидно и за малките домашни инсталации.
Необходимо е винаги редовно да се наблюдава работата на централата, своевременно да се регистрират и анализират появилите се аларми и грешки, както и да се предприемат коригиращи и най-вече превантивни действия по профилактика. Тази отговорност не е на инсталатора или изпълнителя, и той не е виновен, ако при липса на „поддръжка“ централата не работи правилно. Запомнете, че ако не са спазени тези основни принципи – никой не може да ви гарантира работа на система, функционираща без редовно обслужване и поддръжка.
Всеки собственик или оператор на централата е необходимо или да се запознае с основните принципи на работа, или да наеме съответно компетентно лице, което да се грижи за нейното функциониране. Често се допуска грешката обаче да се очаква от един човек да разбира и умее абсолютно всичко, свързано с централата. Макар и да има подобни универсални специалисти, повечето са предимно електро грамотни и/или сертифицирани техници, които могат да анализират базови проблеми, но дотам. Така че, наетото лице не отменя нуждата от сътрудничество с инсталатора или друга външна специализирана фирма за консултации, по-задълбочен анализ, регулярна профилактика и отстраняване на сериозни неизправности.
Важно е да се има предвид, и че гаранциите на оборудването и отделните вложени в централата компоненти не са безусловни. Те винаги са свързани с определени експлоатационни условия и изисквания за обслужване. Не рядко се случва гаранционни рекламации да бъдат отказвани поради неправилна или недостатъчна поддръжка, а това по-трудно се оборва при наличие само на вътрешно лице по поддръжка.
В общия случай, към поддръжката на фотоволтаичните централи трябва да се подхожда по аналогия както към всяка машина или най-обикновен автомобил – ако не се поддържа коректно, неизбежно се стига до повреди и откази, а производителят няма да признае гаранцията, ако е налице очевидно неглижиране на елементарни правила, както и липсата на прегледи от оторизирано за това лице или сервиз.
Заблуда 3: „Всеки може да проектира и монтира соларна централа – цената определя всичко.“
Както при всяка инсталация, и при фотоволтаичните централи качеството на проектирането и монтажа са от ключово значение за ефективността, надеждността и безопасността. Имайте предвид, че почти винаги прекалено ниската цена може да означава компромис с качеството, което с времето да струва значително по-скъпо. Разбира се, обратното също не е гаранция – високата цена сама по себе си не означава задължително високо качество. Ето защо акцентът трябва да е основно върху професионализма и компетентността, а не върху цената като единствен критерий при избор на изпълнител.
Пазарът в последните години, особено след бума през 2022 г., се насити с множество нови фирми доставящи оборудване, извършващи проектиране и монтаж на фотоволтаични системи. Повечето от тях или изобщо не са съществували преди това, или са се занимавали с различни „сезонни“ или „модни“ бизнеси. Друга голяма група, от която клиентите и инвеститорите остават разочаровани са новосъздадените фирми, с минимален капитал, без активи и осигурени работници, които обещават дългосрочни гаранции, но съществуват едва от няколко месеца или години. Как може тогава клиентите им да са сигурни, че след пет, десет или двадесет години, когато ще има нужда от поддръжка и сервиз, тези компании ще съществуват? Какво качество и гаранция може да осигури компания, която днес е във фотоволтаичния сектор, а утре ще се преориентира към друг?
Проектирането и експертността на проектантите също се подценява, и се счита че едва ли не е нещо просто. Докато обаче за малки централи грешките може и да останат незабелязани, защото се губят в общата картина, то при по-големи проекти дори дребни на пръв поглед детайли – подредба и групиране на стрингове, равномерност на осветяване на панелите, симетричност при връзката с инвертори, избор и сечение на кабели, дължини и начин на полагане, позициониране и охлаждане на оборудването – могат да имат значително влияние върху ефективността.
Изключително важен е и правилният предварителен симулационен анализ на бъдещата централа. За съжаление, въпреки наличието на множество специализирани платени софтуерни инструменти, често се разчита на безплатни онлайн калкулатори с ограничени възможности и минимална точност. Това може да доведе до нереалистични очаквания и погрешни финансови планове. Срещали сме и обратния сценарий, дори при използването на качествен софтуер проблем се оказва компетентността на специалиста, който го ползва. И още по-лошо понякога функциите на програмите умишлено се използват непълно, за да се представи на клиента „розово бъдеще“ и привлекателна, но нереалистична възвръщаемост.
Не на последно място е и въпросът за самия монтаж – за по-големи обекти като лоша практика се използват „Ad hoc“ бригади от нискоквалифицирани служители, които са наети за кратък период и на възможно най-ниска цена. Без постоянни екипи, мотивирани служители и адекватно обучение, качеството на изпълнението неизбежно страда. Резултатът често е ясна илюстрация на познатата истина, че „евтиното в крайна сметка излиза скъпо“.
Заблуда 4: „Всяко място е подходящо за изграждане на фотоволтаична централа.“
Реалността е такава – локацията, ориентацията и наличието на засенчване значително влияят на добива на енергия от фотоволтаичните панели. Всяко място има своите специфични характеристики, свързани както с релефа, така и с околната среда, които могат да окажат решаващо влияние върху ефективността на една соларна централа.
От първостепенно значение е географското местоположение, което определя потенциалното максимално слънцегреене за конкретната точка и, съответно, възможната максимална мощност на инсталацията. Тук не става дума само за географската ширина, а също и за ландшафтните особености на района, пряко влияещи на слънцегреенето. За щастие, има на разположение достатъчно безплатни термографски карти и карти на слънчевата радиация, които дават достатъчно точни ориентировъчни стойности за различни региони. Така например, районът около град София като цяло не е сред най-благоприятните, защото се намира в затворена котловина между планини, което пък съкращава значително времето на пряко слънцегреене – особено в есенно-зимния период.
Освен общото местоположение, важно е и конкретното място, избрано за инсталацията, като позиция спрямо заобикалящата го среда – съседни сгради, дървета, стълбове, особености на терена, като наклон и ориентация, и други препятствия, които могат да предизвикат нежелано засенчване. Така че, дори в район с отлично общо слънцегреене може да има локални места, напълно неподходящи за изграждането на ефективна фотоволтаична централа.
В тези случаи от особена полза са специализираните софтуерни инструменти, които позволяват подробно моделиране на терена/покрива и заобикалящите го обекти. Чрез тези програми е възможно да се създаде почти реалистичен модел на бъдещата централа, да се определят оптималните повърхности, наклони и ориентации на панелите, както и да се оцени възможният реален добив.
Неслучайно, тези инструменти са силно препоръчителни и дори задължителни по време на вземане на решение за инвестиционно намерение, като се вземат предвид и характеристиките на използваното оборудване, неговата производителност и прогнозните загуби. По този начин може да се предостави максимално близка до действителността прогноза за генерираната електроенергия както годишно, така и по месеци.
Заблуда 5: „Инсталираната мощността е най-важна в една соларна централа.“
В действителност, реалната производителност на фотоволтаичната система зависи не само от номиналната мощност на панелите, но и от качеството и ефективността на използваното оборудване, правилния подбор на компонентите, и не на последно място – адекватното проектиране спрямо условията на конкретната локация.
Често се срещат проекти, при които панелите са разположени твърде плътно, без необходимото отстояние помежду им, с единствената цел да се постигне максимално голяма инсталирана мощност на наличната площ. Със същата погрешна логика наклонът на панелите понякога е намален до неразумни стойности като 10 или 15 градуса. Инвеститорът остава с впечатлението, че така получава ефективна централа, докато всъщност плаща за завишена инсталирана мощност, от която реалният енергиен добив често е неоправдано нисък.
Макар симулациите на подобни проекти да показват относително сходни общи стойности на годишна генерация (kWh/kWp), реалната разлика се проявява при по-задълбоченото разглеждане на месечното и почасово производство на електроенергия. Например, централите с твърде малък наклон на панелите са най-продуктивни през лятото, и то главно в обедните часове, когато цената на електроенергията обикновено е най-ниска. Добре планираните системи, макар и с по-ниска номинална мощност, често демонстрират значително по-висока обща ефективност – благодарение на по-доброто си представяне през целия ден и през различните сезони. А това води и до много по-добри финансови резултати в дългосрочен план.
Друг широко разпространен мит, който инвеститорите често приемат като истина, е използването на конструкция тип „Изток/Запад“ за събиране на повече мощност. Основният аргумент за този подход е идеята, че въпреки по-ниската обща годишна продукция на електроенергия, такава конфигурация осигурява по-дълго производство – малко по-рано сутрин и малко по-късно вечер. Твърди се, че именно тези „крайчета“ от дневната генерация компенсират по-ниската обща продукция, поради по-високите цени на тока в тези часови диапазони. На практика обаче, това твърдение лесно може да бъде опровергано с реални данни и сравнителен анализ на производството на различни централи.
Единственото място, където конфигурацията тип „Изток/Запад“ е оправдана, е на плоски покриви, където закрепването става чрез утежняване. В такива случаи това е съзнателен компромис, наложен от ограничената площ и необходимостта да се избегне твърде голямо допълнително натоварване по укрепване, което би могло да компрометира самата покривна конструкция. Във всички останали случаи тази конфигурация е по-скоро неефективно решение, отколкото оправдан избор.
Информираността е най-силният енергиен източник
Фотоволтаичните системи са една от най-перспективните дългосрочни инвестиции. Но както всяка инвестиция, те изискват информираност, разумен подход и стратегическо планиране.
Вместо да търсите бързи печалби и „магически“ решения, поставете фокуса върху дългосрочната ефективност, професионализма и качеството на изпълнение. Това е най-сигурният начин да направите устойчив и доходоносен проект – с реални резултати, които ще се усетят не днес, а във всяка от следващите 20 години.
В Смарт Енерджи Груп вярваме, че правилната информираност е основата на всяка устойчива инвестиция, и се ангажираме не само с изпълнението на качествени проекти, но и с това да продължим да споделяме практическо знание и експертиза, в подкрепа на отговорното развитие на соларния сектор.
