Зад всяка инженерна кариера стои история, а понякога тя започва още в детството. При Анастасия Стоева интересът към техниката се ражда благодарение на семейството ѝ, в което инженерството е призвание, предавано между поколенията. Днес тя вече има близо десет години професионален опит и продължава развитието си в сферата на възобновяемата енергия като част от екипа на Смарт Енерджи Груп, която оперира у нас под бранда Смарт Солар. В разговора с Инженер.bg – част от проекта „Тя е инженер“, Анастасия споделя какво я мотивира да не спира да учи, кои проекти са оставили най-силен отпечатък в професионалния ѝ път и защо вярва, че инженерството е място за всеки, който има знания, любопитство и желание да създава.
Здравейте, Анастасия! Представете се накратко.
Здравейте, казвам се Анастасия Стоева и съм инженер по автоматизация, информационна и управляваща техника, завършила съм Технически университет – София със специализация по роботика. Вече близо десет години работя в инженерния сектор.
Професионалният ми път започна в асансьорната индустрия, където натрупах ценен опит в техническите продажби и управлението на инженерни проекти. Днес продължавам развитието си в сектора на възобновяемата енергия, където участвам в реализацията на проекти, свързани с устойчивото енергийно бъдеще.
Кога осъзнахте, че инженерството е Вашето призвание?
Израснах в инженерно семейство. Баба ми, майка ми и дядо ми са инженери. Дядо ми беше дълги години главен енергетик в „Кремиковци“ и именно той запали интереса ми към техниката. Показа ми как да гледам на технологиите с любопитство, а не със страх. Научи ме, че зад всяка машина и всяка система стоят логика, математика и физика. Обясняваше ми, че инженерството е като верига, в която всеки елемент има своето място и когато разбереш как работят отделните части, можеш да управляваш цялата система. Тогава осъзнах, че това е светът, в който искам да се развивам. Това усещане ме води и днес, независимо от областта, в която се намирам.
Кое е най-смелото решение, което сте взели в професионалния си път?
След близо девет години в международна компания реших да изляза от зоната си на комфорт и да поема по нов професионален път. Напуснах сигурна работа, в която бях натрупала опит, постигнала резултати и се чувствах уверена, за да се присъединя към компания в сектора на възобновяемата енергия. Това означаваше да започна отначало, да навляза в нова индустрия и да усвоя нови технологии. Не беше лесно решение, но вярвам, че инженерът трябва непрекъснато да се развива. Именно желанието да уча и да приемам нови предизвикателства ми даде смелостта да направя тази крачка.
С кой стереотип за жените инженери бихте искали завинаги да се разделим?
С твърдението, че инженерството е „мъжка професия“. През годините съм работила в екипи, в които резултатите никога не са зависели от пола, а от знанията, подготовката и отговорността. Инженерството изисква логическо мислене, постоянство, желание да учиш и умение да намираш решения. Това са качества, които нямат пол. Вярвам, че колкото повече жени избират инженерните професии и споделят своя опит, толкова по-бързо този стереотип ще остане в миналото.
Кой Ваш проект или успех Ви кара да се усмихвате с гордост и днес?
Най-голямо удовлетворение ми носят проектите, които променят живота на хората към по-добро.
Гордея се с участието си в подмяната и модернизацията на асансьори в болници и в домове за деца и хора със специални потребности. Именно тогава осъзнах, че инженерството не е само технологии, машини и чертежи. То създава по-достъпна, по-сигурна и по-достойна среда за хората. Тези проекти ми напомнят, че не всичко се измерва с бизнес и финансови резултати. Истинската стойност е да създадеш качествено инженерно решение, което работи надеждно десетилетия наред и ежедневно помага на хиляди хора. За мен това е истинският смисъл на инженерната професия и причината да се гордея с избора си.
Защо според Вас трябва да празнуваме 23 юни – Деня на жените в инженерството?
Защото този ден показва на младите момичета, че инженерството е професия с бъдеще и за тях. Аз самата израснах с примера на инженери в моето семейство и знам колко важно е някой да ти покаже, че можеш да успееш. Видимите примери дават увереност, разбиват предразсъдъците и вдъхновяват следващото поколение да избере този път.
Инженерството има нужда от различни гледни точки, идеи и подходи. Колкото повече момичета повярват в своите способности и изберат тази професия, толкова по-силни ще бъдат технологиите, които създаваме, и обществото, в което живеем.
Има ли жена инженер, на която се възхищавате и която Ви вдъхновява?
Да, има. Макар и не инженер по образование, а гениален математик, жената, която най-силно ме вдъхновява, е Катрин Джонсън. Нейната работа е фундаментална за аерокосмическото инженерство и историята ѝ показва, че знанията, упоритостта и смелостта могат да променят света. Във време, в което жените трудно са намирали място в научните среди, нейните изчисления правят възможни едни от най-важните космически мисии на NASA. Историята ѝ е разказана във филма „Скрити числа“, който силно ме впечатли. Той ми напомни, че зад всеки голям технологичен успех стоят хора, които работят с постоянство, прецизност и отдаденост, дори когато остават извън светлината на прожекторите. Именно такива умове ме вдъхновяват.
