Секторни организации и бизнесът от различни сфери настояват за мораториум върху наредбата за продуктовите такси и изработването на нова икономически обоснована методика за размера им.
Системата за събиране на продуктови такси в България е концептуално компрометирана и непрозрачна, което създава условия за корупция и навлизане на „сенчести структури“ в сектора на рециклирането. Около това заключение се обединиха представители на 16 бизнес асоциации от различни индустрии – от хранителния сектор и вносителите на автомобили до инвеститорите във ВЕИ – по време на среща в Българската стопанска камара (БСК). Основните критики са насочени към липсата на държавен контрол върху реалното оползотворяване на отпадъците, неясната методика за определяне на таксите и нефункциониращата дирекция за управление на отпадъците в екоминистерството. Проблемите се задълбочават от драстичното увеличение на т.нар. „екотакси“ през миналата година, което оскъпи чувствително електроуредите, соларните панели и батериите. Бизнесът алармира и за опити за монополизиране на депозитната система за пластмасови бутилки от страна на държавата. Същевременно потребителите остават дезинформирани, вярвайки, че тези средства отиват в бюджета на ЕС, докато те всъщност захранват непрозрачни частни структури, а вината за поскъпването на стоките неправомерно се прехвърля върху бизнеса. В опит да променят ситуацията, организациите предприемат общи действия, включително изпращане на открито писмо до четири министерства с искане за спешна среща. Те настояват за мораториум върху промените в наредбата за таксите, връщане на старите цени до изработването на нова методика и пълна ревизия на лицензионния режим за рециклиращите фирми. Според Председателя на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), г-жа Меглена Русенова, трябва да се поиска от министъра на околната среда да се наложи мораториум на промените в наредбата, с която се определят продуктовите такси. „Трябва да се създаде работна група, която да обсъди и промени в методиката за определяне на таксите“, каза тя. Русенова даде пример с фотоволтаичните панели, които са в една група с телевизорите, а литиево-йонните батерии за ВЕИ паркове са с акумулаторите. „Тези продукти са сложени заедно без да са отчетени всички не само разходи, но и приходите, които ще има вследствие на рециклирането. Защото отпадъкът от фотоволтаичните панели при рециклиране ще носи по-голям приход отколкото разход, заради редките метали, които се намират в него“, казва Русенова. Според нея проблем е, че в една категория са сложени абсолютно различни по своята същност продукти и по тази причина трябва да има нова методика и икономически обоснована продуктова такса. Заради драстичните разминавания между определената цена за продуктовата такса в България и страните от страните от ЕС от Българската фотоволтаична асоциация са сезирали ЕК и ресорната Главна дирекция „Конкуренция“ с молба за намеса от тяхна страна за изравняване на условията у нас и другите европейските страни. На 12.03. 16 организации на бизнеса и потребителите входирахме отворено писмо по темата.
Източник: https://www.bpva.org/
