Сърбия отговаря на европейския натиск да ускори енергийния си преход към по-чисти горива, като отпуска 12 милиарда евро за вятърни, фотоволтаични и хидроенергийни съоръжения през следващите две години.
Проектът на Програма за икономически реформи на Сърбия за периода 2022-2024 г. излага смела визия за развитие на възобновяемите енергийни източници, с цели за 8,3 хиляди мегавата слънчева и 3 хиляди мегавата вятърна мощност. Проектът се подготвя всяка година от сръбското министерство на финансите за проверка от страна на Европейския съюз и като част от трудоемкия път на страната към присъединяване към блока.
Като част от 17 милиарда евро (19,2 милиарда долара) инвестиции за енергийния и минния сектор, 12 милиарда евро ще бъдат заделени за вятърни паркове, фотоволтаични централи и хидроенергийни съоръжения. Фотоволтаични проекти от комунални услуги могат да бъдат изградени върху 200 000 хектара занемарени земеделски земи с ниска стойност, които биха могли да разполагат с 2 хиляди мегавата слънчева енергия, според проекта. Като част от плана, през август 2021 г. беше подписано споразумение за сътрудничество между сръбското министерство на минното дело и енергетиката и базираната в Чикаго UGT Renewables за изграждане на хиляда мегавата слънчева енергия, обхващаща повече от 2000 хектара на десетина различни места.
Проектът също така предвижда изграждането на около 300 мегавата фотоволтаични централи на стойност 200 милиона евро върху земя, собственост на държавната електропреносна компания EPS, предимно върху нейните депа за въглищна пепел. Миналата година компанията обяви търг за анализ на условията за изграждане на две слънчеви централи с мощност от 9,9 мегавата всяка на „пепелоотвалите“ на ТЕЦ “Морава” и “Колубара”. EPS по-рано разкри планове за изграждане на слънчева централа с мощност 9,95 мегавата на депото на бившата мина Cirkovac и фотоволтаична централа с мощност 97,2 мегавата върху съществуващо депо за пепел и шлака, собственост на Srednje Kostlačko Ostrvo. По тези проекти обаче е постигнат малък напредък, въпреки че те се обсъждат от дълго време.
По-голямата част от слънчевия капацитет, предвиден в проекта за 2022 – 2024 година, се предполага, че идва от фотоволтаична енергия на покриви. Миналата година Сърбия започна да популяризира концепции за потребители и определи 600 квадратни километра покриви като подходящи за инсталиране на слънчеви панели. Според проекта, инсталирането на фотоволтаична енергия на 10% от тези повърхности би се равнявало на 6 хиляди мегавата инсталирана мощност и годишно производство от 7 милиона мегаватчаса, което е около 20% от общото производство на енергия в страната. По този начин общият инсталиран капацитет на държавни проекти ще възлиза на 8,3 хиляди мегавата в размер на 6,2 милиарда евро, се посочва в проекта.
Според Международната агенция за възобновяема енергия, Сърбия е имала инсталирана фотоволтаична мощност от 29 MW в края на 2020 г. Около 10 MW от тази инсталирана мощност идва от изтекла тарифна схема, която предоставя тарифи, вариращи от €0,124 до €0,146/ kWh за покривни фотоволтаични масиви, в зависимост от размера на системата, и €0,09/kWh за наземни инсталации, всички по 12-годишни споразумения за закупуване на електроенергия.
„Слънчевият сектор в Сърбия е голям провал досега“, каза Мариян Ранчич, директор по бизнес развитие в New Energy Solutions и член на Асоциацията на възобновяемите енергийни източници на Сърбия, пред списание PV. Той посочи обременяващата бюрокрация около фотоволтаичния панел на покрива и липсата на достъп до финансиране.
Миналата година Сърбия представи дългоочаквания Закон за използването на възобновяеми енергийни източници, първият такъв закон в страната, предназначен да улесни разгръщането на възобновяеми енергийни източници в страната. Законът предвижда пазарни премии, присъждани на търгове и преференциални тарифи само за някои малки проекти (като тези с мощност под 500 kW и под 3MW за вятърни проекти) и демонстрационни проекти и въвежда дългоочакваната правна рамка за потребителите.
За да се възползва от режима на нетно измерване, който ще позволи на домакинствата и бизнеса да продават излишната мощност на държавното предприятие EPS, Сърбия обяви отстъпки миналия август, покриващи до 50% от разходите за инсталиране и разполагане на фотоволтаични устройства на покрива. Съгласно новите разпоредби, EPS ще бъде принудена да свърже фотоволтаична система в рамките на пет дни след като собственикът й получи одобрение за свързване.
„Очакваме, че през следващите няколко години ще имаме бум на фотоволтаични системи върху покриви, тъй като моделът на потребителите става все по-опростен на практика“, каза Ранчич, добавяйки, че това се отнася особено за пазарния сегмент на C&I. „Това ще промени трайно енергийния сектор в Сърбия в полза на слънчевата енергия.
От гледна точка на полезността обаче нещата не изглеждат толкова позитивни.
„Въпреки че изглежда, че в първичното законодателство има повече предсказуемост, отколкото в миналото, по отношение на балансирането на отговорността за слънчевите проекти в мащаба на комунални услуги, все още ни предстои работа, която ще определи банкируемостта на бъдещата рамка, “, каза Ранчич, посочвайки използването на земеделска земя и проблемите с мрежата като основни пречки за разполагането на фотоволтаични устройства.
pv-magazine
